* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер по вечеря,
по извори, по кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има добро конче,
добро конче вихрогонче.
За ден ходи от изток,
от изтока до запада.
Отде го зачу Ясно слънце:
- Ой, те тебе, Добър юнак,
ако идеш, хем да дойдеш,
от изтока до запада,
ще ти дадем млада сестра,
млада сестра Ангелина.
Ако не идеш и да дойдеш,
от изтока до запада,
ще ти взема добро конче,
добро конче вихрогонче!
Слънце изгря, конче извежда,
поведе го, заведе го,
татък долу в росно ливаде,
че поседна, хем полегна,
хем полегна, хем позаспа.
Конче цвили, с крака бие,
с крака бие, юнак буди:
- Я, ставай, ставай, Добър юнак,
дали мислиш да ме имаш,
или мислиш да ме нямаш?
Не си става Добър юнак,
слънце отиде дор на пладне,
конче цвили, с крака бие,
с крака бие, юнак буди:
- Я, ставай, ставай, Добър юнак,
дали мислиш да ме имаш,
или мислиш да ме нямаш?
Че си стана Добър юнак,
че пристъпи лява нога,
дор прехвърли и дясната,
конче отиде досред пътя,
дор се намести ходи,
конче доходи
от изтока до запада.
Отговаря Добър юнак:
- Ой, те тебе, Ясно слънце,
я давай, давай, мила сестра,
мила сестра Ангелина!
Тебе пеем, Добър юнак,
да ни дариш добра дарба,
нов ирмелик, бяла кърпа,
бяла кърпа златокрайка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014