* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Бранко юнак,
Коладе ле, мой Коладе,
снощи вечер на кладенци
и пред моми, и пред момци,
че си има добра коня,
добра коня, вихрогоня -
вихри ветри надиграва,
надиграва и надгонва.
Той си може Ясно слънце
да надбьрза, да надмине.
Дочула га слънце сестра
и на слънце проговаря:
- Ой те, слънце, мили братец,
похвали се Бранко юнак
снощи вечер на кладенци,
и пред моми, и пред моми,
че си има добра коня,
добра коня, вихрогоня -
вихри ветри надиграва,
Ясно слънце надминава!...
Слънце Бранку проговаря:
- Ой те тебе, Бранко юнак!
Похвалил си се снощи вечер,
снощи вечер на кладенци,
и пред моми, и пред момци,
че си имаш добра коня,
добра коня, вихрогоня -
вихри ветри надиграва,
Ясно слънце надминава.
Да си дойдеш утре рано
тамо долу на изтока,
дека слънце рог издава,
да си сторим вяра, клетва,
вяра, клетва, верен облог,
да се двама надбързваме.
Ако мене ти надбързиш,
да ми вземеш мила сестра,
мила сестра, ясна звезда.
Ако ли те аз надбързам,
да ти взема врана коня.
Ка е било сутрин рано,
възседнал е Бранко юнак,
възседнал е своя Враню.
па отиде тамо долу,
тамо долу на изтока,
на изтока, на край земя,
дека слънце рог издава,
рог издава да изгрее.
Направили вяра, клетва,
вяра, клетва, верен облог,
па тръгнали да се бързят.
Слънце бързи на небето,
Бранко бързи на земята.
Слънце стигна на обяда,
Бранко юнак на пладнина;
заби колче, върза коня,
па си легна да почине.
Ка си легна, той заюсна.
Слънце стигна на захода,
Бранко юнак не се буди.
Вранко цвили, земя копа;
хем си цвили, хем говори:
- Стани, стани, Бранко юнак,
отиде ти враня коня -
слънце стигна на захода,
ний сме още на пладнина.
Пробуди се Бранко юнак,
па възседна своя Вранко,
възседна го, разигра го.
Ясно слънце на захода.
Бранко юнак слънцу порти,
Слънцу порти, на край земя.
Потропал е чемшир порти,
излезнала слънцу сестра,
слънцу сестра, ясна звезда,
и на Бранка проговаря:
- Ой те, Бранко, Добър юнак,
слез от коня да починеш!
Отговаря Брапко юнак:
- Ой те тебе, слънцу сестра,
Слънцу сестра, ясна звезда,
я подай ми студна вода.
да разкваса сухо гърло.
Повърна се сльнцу сестра,
та донесе студна вода,
и на Бранка чаша дава.
Бранко вода не си гледа,
но си гледа слънцу сестра.
Той посегна с дясна ръка,
та улови за ръчица,
за ръчица през половинка,
и я метна в свои скути.
И си тръгна по друмове.
Насреща му Ясно слънце,
и на Бранка проговаря:
- Добра среща, Бранко юнак!
Ти надмина Ясно слънце,
нек ти й халал слънцу сестра!
Тебе пеем, Добър юнак,
тебе пеем, Бога хвалим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014