* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам добро конче,
добро конче бърже ходи,
бърже ходи - обиходям
за ден вземам сета земя,
обиходям и доходям!
Как го й зачул Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Хой те тебе, Добър юнак,
да се хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да си сторим вяра й клетва -
'ко обидиш за ден земя,
за ден земя, сета земя,
'ко обидиш и да дойдеш,
да ми вземеш мила сестра,
мила сестра Вангелина;
'ко не можеш да обходиш,
ще ти взема добро конче!
Излязъл е Добър юнак
сутру рано преди слънце;
слънцето си изгряваше,
Добър юнак конче седлай;
оседла го Добър юнак,
извади го срещу слънце.
Дору метне дясна нога,
че отиде кончето му,
че отиде до сред земя,
пък слънцето на обяда.
Че се запря Добър юнак
насред земя под сенчица,
под сенчица орехова,
че си върза добро конче,
че го върза у орехче,
че си легна, че си заспа...
Кончето му с крака рита,
с крака рита, с уста цвили:
- Стани, стани, Добър юнак,
че отиде Ясно слънце,
че отиде навръх пладне!
Че се стресна Добър юнак,
че си скокна Добър юнак,
че отвърза добро конче.
Дору метне дясна нога,
че обиди сета земя,
че обиди и се върна.
Че отиде на слънцето,
на слънцето на портите.
Ангелина по двор ходи;
като видя Добър юнак,
отвори му, посрещна го,
развожда му добро конче.
Че си чака Добър юнак,
дуру дойде Ясно слънце.
Че си й дошло по вечеря,
седнали са със юнака
да си ядат, да си пият.
Ангелина диван седи,
налива им да ги пои;
че са яли и са пили...
Че си й дало Ясно слънце,
че си й дало мила сестра,
мила сестра Вангелина,
че я й дало на юнака.
Покачи я Добър юнак,
покачи я на коня си,
занесе я Добър юнак,
занесе я у дома си...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014