* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак, Коладе ле,
далбе, далбо, брайно, войно, Коладе ле,
заран, вечер пред момите,
че си има добра коня,
дето му обижда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
То изтича на кладенци,
питом пита малки моми:
- Кам го, кам го Добър юнак,
дето се хвали заран, вечер,
че си има добра коня,
дето му обижда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе?
Та надметна Ясно слънце,
докато слънце на кладенци,
Добър юнак на изтока,
докато слънце на изтока,
Добър юнак право й пладне,
докато слънце право й пладне,
Добър юнак на икиндия,
докато слънце на икиндия,
Добър юнак във слънчови,
във слънчови равни двори,
равни двори, чемшир порти.
Той почука и потропа,
че ми излезе слънчовата,
слънчовата милна сестра.
Той присегна със левица,
че я хвана за десница,
конюм качум зад себе си,
бутна коня - отнесе я.
Насреща му Ясно слънце:
- На чест да ти е милна сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014