* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
хей, Коладе ле, мой Коладе ле,
сноща вечер на кладенче,
дето моми платна белят,
на кладенче преж момите,
че си има бърза коня,
за ден земя обихода,
и пак вечер тук дохода,
дом дохода, добър вечер,
де го зачу Ясно слънце,
той му прати калезмица,
де да си е Добър юнак,
де да си е тук да дойде,
облог ще се обложиме,
от истока до захода,
ако си ме ход надходи,
ще ми вземе милна сестра,
милна сестра Калинчица,
пък ко си го ход надходя,
ще му взема бърза коня,
обложиле и тръгнали,
Ясно слънце на прогюма,
Добър юнак на пладнина,
той си върза бърза коня,
та че легна, сън заюсна,
Ясно слънце на пладнина,
на пладнина и замина,
врано конче вихром врящи:
- Ой, юначе, добърниче,
що ти толков зло обсторих,
та ме даваш Ясно слънце!
Как се сепна Добър юнак,
че извади бяло було,
та си върза бяло лице,
и си шибна врана коня,
Ясно слънце на захода,
Добър юнак дома дойде,
Добър юнак слънце дума:
- Ой те тебе, Ясно слънце,
защо трептиш, не заходаш,
ли ти мила милна сестра,
я ти нища милна сестра,
ами искам да ме хвалиш,
да ме хвалиш на момите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014