* * *

Юнак и Слънце се надварват

Облагал се юнак Данко
със хубаво Ясно сънце -
за ден земня да изходи.
Оружа си врана коня,
постегна му ремен'ето,
тури нога на зенгия.
Дур да тури на оная,
он се виде на сред земня.
Па си слезна юнак Данко,
извади си остра ножа,
да си боде клето сърце.
Коньоко му говореше:
- Не мой, не мой, юнак Данко,
оружай ме, оседлай ме,
постегни ми ремен'ето,
тури нога на зенгия,
дур да туриш и оная,
ти си век'е на край земня!
Ойдоха си на край земня
у слънчеви равни двори,
при слънчева мила сестра.
Она вода, бре, носеше.
Посака ву юнак Данко:
- Дай ми, моме, студна вода!
Не я хвана за чашата,
но я хвана за ръката.
Извикна си малка мома:
- Де сте да сте, мой бракя,
сега тука да дойдете,
луд делия ме отведе!
- Айде, айде, мила сестро,
ти ми ойде за облога!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014