* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
Коладе, Коладе ле,
снощи вечер, на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има хранен кон -
на ден земята обхожда,
по икиндия си дохожда,
Ясно слънце надминава!
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
най е лесно да се хвалиш,
най е мъчна да го правиш!
Хайде да си облог сторим,
от изтока до запада.
Ако ме ти надминеш,
ще ми вземеш милна сестра,
милна сестра Ангелина;
ако аз те надмина,
ще ти взема хранен кон,
ще го еря деня и нощта,
деня по небе, нощта по земя!
Хванали се, тръгнали са;
Ясно слънце на обеда,
Добър юнак сред земята,
на чешмата, под върбата.
Че отседна хранен коня,
че си уми бяла лика,
покри го с ален чумбер.
Как си легна, сън заюсна,
проговаря хранен коня:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
надминава Ясно слънце,
ще ме вземе Ясно слънце,
ще ме ери деня и нощта,
дена по небе, нощта по земя!
Събуди се Добър юнак,
пак отиде на чешмата,
че си уми бяла лика,
отлъсна си хранен коня,
оседла си хранен коня.
Кон отиде на икиндия,
застигна си Ясно слънце,
застигна го, задмина го...
Проговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра Ангелина,
Ангелина, хемшерина!
- Ой, наздраве, ой, сайбийо,
колко думи - толкоз здраве,
токоз здраве в тази къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014