* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
бе, Добър юнак със добра коня, Коладе ле,
че си има хранен коня,
на ден земя обихожда,
пак си с слънце той довежда.
Де го зачу Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ти как смееш да се валяш
пред момите, пред момците!
Айде залог да заложим -
ако ме, бе, ти надминеш,
ща ми вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина;
ако те, бе, аз надмина,
ще ти взема хранен коня,
ще го езда деня й нощя.
Слънцето трепти, изгрява,
Добър юнак пред слънце отива.
Че пуснали тънка кушия.
Слънце отиде на среди пладне,
Добър юнак - сред земята,
сред земята, на чешмята.
Че си отседна хранен коня,
че посръбна студена вода,
че полегна, сън заюсна.
Слънцето - на икиндия,
Добър юнак не са събужда.
Конче похлопа, конче потропа:
- Ой те тебе, Добър юнак,
и ти са от сън събуди!
Слънце отиде на икиндия,
слънцето ще ни замине,
ще ме язди деня й нощя.
Че са събуди Добър юнак,
а че си конче възседна,
а ч' са кушийка пуснали.
Слънцето - малка икиндия,
Добър юнак, той пристига,
той пристига при Ангелина,
при Ангелина, слънчова сестра.
Хай наздраве във таз къща,
във таз къща, на тез хора!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014