* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак,
че има бърза коня,
на ден земя обихожда,
обихожда и пак дохожда.
Отде го зачу Ясното слънце,
то на юнак проговаря:
- Ай да се двама надварваме,
ако те тебе аз надмина,
ще ти вземе малката сестра,
ако ме мене ти надминиш,
харизвам ти мойте бърза коня.
Оседла си Добър юнак,
оседла си бърза коня,
припаса го с пъстри смоци.
Слънцето отиде на обяда,
Добър юнак сред земята,
сред земята, на чешмата.
Че си уми бялото лице,
бялото лице, лебедово,
че легна под конче сянка.
Слънцето отиде на икиндия.
Конче поцвилна и потропна:
- Стани, стани, мой стопанко!
Че си стана Добър юнак,
и се на конче преметна,
че си Слънце размина
и си стигна на край земята.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014