* * *

Юнак и Слънце се надварват

Обложил се Добър юнак,
с Ясно слънце да се вари.
Ако надвари Добър юнак -
ще му вземе сестрицата.
Ако надвари Ясно слънце,
ръка реже, очи вади.
Че се двама сударили.
Ясно слънце трепти, излазя,
Добър юнак на пройдюма,
Добър юнак на пладнина,
Ясно слънце с очи върти,
с очи върти, с ръки смахна
по орачи, по копачи -
да захвърлят мотиките,
да разпрегнат воловете.
Разпрегнали воловете,
разхвърляли копачите.
Че си рече Добър юнак:
- Пладнина е, да почина!
Заби върба, върза конче,
че си легна Добър юнак,
че си легна, позадряма.
Конче стъпне, земя тътне,
конче врещи, земя шепти.
Събуди се Добър юнак -
Ясно слънце на икиндия.
Почуди се Добър юнак,
дали назад, дали напред...
Отговаря кончето му:
- Няма назад, хайде напред!
Ти се хвърли на кон,
увий равни гърди,
ще те хвърля, хвърля
през три-девет къдълъка,
ще надминем Ясно слънце!
Че се хвърли Добър юнак,
на конюви равни гърди,
че го хвърли кончето му,
през три-девет кадълъка,
че надмина Ясно слънце.
Ясно слънце на вахуда,
// Добър юнак по двор ходи,
по двор ходи, конче води,
отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, Ясно слънце,
седиш ли си на кавуля?
Отговаря Ясно слънце:
- Как да не е, Добър юнак,
халал да ти е сестрицата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014