* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
ой Коладе ле, мой Коладе,
снощи вечер, на герана,
че си хранена коня
хранена коня вихрогоня,
че си схожда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Отде го чу бремнат Слънчо
той на юнак отговаря:
- Ако можеш да обходиш
за ден земя, за нощ небе,
на чест да ти е слънчева сестра,
слънчева сестра, ясна звезда.
Ако не можеш да обходиш
за ден земя, за нощ небе,
ще ти взема вранена коня
хранена коня - вихрогона.
Че си стана Добър юнак,
че си влезе в тъмни яхъри,
че си нахрани хранена коня,
че го нахрани с дребен ориз,
че го напои с руйно вино,
че го изкара отвън двора,
че го оседла със синьо седло,
че го обизда с жълта юзда,
че си отвори чемширени порти.
Дорде си вдигне дясната нога,
той се видя насред земя;
дорде си вдигне лявата нога,
той се видя накрай земя,
накрай земя пред момини порти.
Кон кракум бие и отговаря:
- Я излез, излез, слънчева сестро,
слънчева сестро, моя сгоденице.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014