* * *

Юнак и Слънце се надварват

Обади се Добър юнак
вечер, вечер на кладенче,
че си има хранена коня -
за ден земя обихожда,
обихожда и пак дохожда.
Де го зачу Ясното слънце,
и отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ай да се на бас хванем -
и ако ти мене надминеш,
ще ми кердосаш милата сестра,
милата сестра, ясната звезда;
и ако ли ази тебе надмина,
ще ти кердосам хранена коня.
Хванали се, тръгнали са,
вървели са дор до пладне.
Добър юнак от кон слезе,
как си слезе и тъй посегна,
как посегна, тъй си й полегна,
как си полегна, тъй си й задряма.
Хранен коня с краком тропа:
- Стани, стани, Добър юнак,
Слънцето отиде на икиндия,
ще ти кердоса хранена коня.
Добър юнак от съня става,
както си стана, тъй се й покачи,
тъй си й застигна Ясното слънце,
както го стигна, тъй го й задмина,
че му кердоса милата сестра,
милата сестра, ясната звезда.
И наздраве - тебе пеем,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014