|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак,
Младне ле, Божне ле, мой Коладе ле,
снощи вечер на кладенче,
на кладенче, пред девойче,
че си имал хранен коня,
че си обиждал за ден земя,
за ден земя, за нощ небе!
Отде го зачуло Ясното слънце;
кат' го зачуло, тъй го повика,
кат' го повика, тъй го попита:
- Ой те тебе, Добър юнак,
що се хвалиш снощи вечер,
снощи вечер на кладенче,
на кладенче, пред девойче,
че си имаш хранен коня,
че си обиждал за ден зиме,
за ден зиме, за нощ небе!
Хайде се с тебе на бас хванем -
ако тебе аз надмина,
ще ти взема хранен коня,
ако мене ти надминеш,
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра, Ангелина!
Хванали се, тръгнали са.
Че си стигна Добър юнак,
Добър юнак бистро кладенче,
че си слезе от кончето,
да го напои с бистра вода,
от конче слезе, сън заюсна.
Слънце отиде на обяда,
Добър юнак все не става;
кончето му тропа, лопа:
- Стани, стани, мой стопанко,
че ще останеш ти без мене,
ти без мене, и аз без тебе -
Слънце отиде на икиндия,
на икиндия, на захода.
Че се стресна Добър юнак,
от сън стана, кон възседна;
че си бръкна в куин джобове,
и си извади мраморна кърпа,
па си прикри бялото лице,
да н' го брулят буйни ветрове,
че си стигна Ангелин порти;
кончето му тропа, лопа:
- Излез, излез, Ангелин моме,
че ми подай бистра водица!
Зачула го Ангелин мома
и отвори Ангелин порти,
па му подаде стомна водица;
не я хвана за стомнето,
най я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
и я хвърли на кончето,
и са назад той повърна.
Насреща му Ясно Слънце,
то на юнак проговаря:
- Хвала тебе, Добър юнак,
на чест да ти й мойта сестра,
мойта сестра Ангелина!
Бабово, Русенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); мраморна кърпа - неясно,
другаде "махрама".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|