* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак
снощи вечер на кладенче,
на кладенче пред юнаци,
на седянки пред девойки,
че си има бърза коня -
за ден света обихожда,
обихожда и дохожда.
Де го зачу Ясно слънце.
- Ой те тебе, Добър юнак,
ти ли ми се хвалба хваля
за ден света обихождаш,
обихождаш и дохождаш,
я хай да се обзаложим:
- яко ли ма ти надминиш
да ми вземеш милна сестра,
мил на сестра Ангелина;
яко ли та аз надмина,
ще ти взема бързо конче.
Рано рани Добър юнак,
рано рани фтв пондельник,
изведи си хранен коня,
изведи го у чаршия,
оседла го синьо седло,
синьо седло цариграшко,
препаса го сиви смоци
сиви смоци синорници,
обюзда го жълта юзда,
жълта юзда дренополска,
че си стъпна у зенгийка,
на у зенгийка позлатена.
Дорде метна дясна нога,
коньо обиди седемдесет,
седемдесет кадънлъка,
че отиди насряд земя,
сред земята чуйно дърво,
под дървото злат кладенец,
че си бръкна в лява пазва,
та извади златом кръста,
та прекръсти земя и небе,
земя и небе и стодна вода,
че си бръкна в десна джоба,
че извади златом таса,
та си юбзе студна вода.
Как са напи Добър юнак,
как са напи, сън заюсна,
я конче му с крака рови,
с крака рови, с уста цвили:
- Стани, стани, мой стопане,
че остана ти без мене,
ти без мене, аз без тебе.
Как са сепна Добър юнак,
как са сепна, събуди се,
че погледна към слънцето,
я слънцето на икиндия.
Добър юнак на сред земя,
на сред земя, кон възсяда.
Дорде метне десна нога,
кон отиде у слънцеви,
у слънцеви равни двори,
по двор оди й конче води.
Я че иде Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Излез, излез, милна сестро,
милна сестро Ангелино.
Той я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
заведи я при юнака:
- На ги, юнак, обзалога,
на тебе да й годеница,
на кончето стопаница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014