* * *

Юнак и Слънце се надварват

Вдигнали се тъмни мъгли, Коледо ле,
низ хубава Влашка земя, Коледо ле;
не са биле тежки мъгли,
ами било Рабро юнак,
Рабро юнак, с добра коня,
обед бе му в Нико-поле
и там му бе приготвено
топла пита, пресна риба,
ведро вино, две ракия.
И там Рабро не отседна,
и там Рабро си замина.
Право пладне на планина.
и там бе му приготвено
топла пита, пресна риба,
ведро вино, две ракия.
И там Рабро не отседна,
и там Рабро си замина.
Икиндия - в град София;
и там бе му приготвено
топла пита, пресна риба,
ведро вино две ракия.
И там Рабро си замина.
Добра коня дур продума:
- Леле, варе, Рабро юнак,
като караш, доде меркаш?
Дали нейде бой разбираш,
или нейде либе имаш?
Отговаря Рабро юнак:
- Нито нейде бой разбирам,
нито нейде либе имам,
еми карам да си стигна
на край земя на кратуля,
че си имам побратима,
побратима - караджия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014