* * *

Има ли някой от Троян?

Ходило момче, свирило,
по Бяло море, по Черно,
като свирило, думало:
- Дружина вярна-сговорна,
ето девета година,
ка сме се ние събрали,
още не сме се питале,
кой от коя е нахия,
има ли някой от доле,
от доле, от Етрополе,
армаган да си проводя -
на мили снахи по кърпа,
на мили бракя по калпак,
на мили сестри по чумбер,
на стар бащица - конопец,
на стара майка влашки нож.
Коги си такю усете,
усете, за мене размисли,
в гора зелена да иде -
с конопец да се обеси;
коги са мама усете,
за мене да се размисли -
с влашки нож да се убоде!
Да знаят и те да повнят,
коги са сина имале,
и са го далек пратиле,
печалба да им печеле,
че стана девет години,
че ка си азе печеля,
тия за мене не питат,
нити се азе обаждам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015