* * *

Има ли някой от Троян?

Иринка платно белеше
на тихи бели Дунава -
девет комате ленено,
десети комат дребен дар.
Тончо по края ходеше,
със тънка свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
- Иринке, сестро Иринке,
ти като белиш на Дунав,
видя ли, сестро, чете ли
колко гемийки минаха,
със колко бели ветрила?
- Видях ги, байне, видях ги,
триста гемийки минаха
със триста бели ветрила,
най-подирната гемийка -
със позлатено ветрило.
Младо я момче караше,
със меден кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
"Дружино вярна, сговорна,
кат сме се вярно събрали,
не сме се вярно питали
кой где й, от къде й.
Има ли някой от Троян,
от Троянската касаба?
Армаган да му проводя -
на двама братя по кавал,
на сестра кипра чепрази,
на стара майка ножченце;
кога й на ум хрумнеше,
че има сина гемиджи,
в гърдите да се прободе.
Няма ли друг занаят,
ами ме й дала гемиджи!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015