* * *

Има ли някой от Троян?

Гемийка плава по море,
по Бяло море, по Черно.
Иван на Рада думаше:
- Чете ли, Радо, брои ли
колко гемии минаха?
Рада Ивану думаше:
- Четох ги, Иване, броих ги,
триста гемии минаха
и триста бели елкеня.
Една гемия плаваше,
малко я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
свирката свири, говори:
"Има ли някой от Троян,
от Троян, от касабата?
Армаган да си проводя,
на моите два брата по калпак,
кога калпаци уловят
за мене да се усетят;
на мойте две були по сукай
и по една жълта махрама,
кога махрами уловят
за мене да се усетят;
пък на майка си чекийка,
кога чекийка улови
в сърцето да се удари,
че ме даде на занаят,
занаят пусти - гемиджи,
да ме хората не знаят!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015