* * *

Има ли някой от Троян?

Свирчица свири по поле,
гемийка плува по море,
гемийка пълна с ракийка;
двама я братя, дур два близнака.
Вървяла й, мамо, гемийка,
вървяла й мало не много,
до сред морето отишла,
във сред се море запряла,
на мрамор камък опряла.
Гемиджия се провикна:
- Месецо, раногрейнино,
като ми рано изгряваш
и вечер късно заходаш,
грейни, месецо, та изгрей,
да си гемийка покарам,
гемийка пълна с ракийка.
Де зачу Рада Иванча,
и тя се викна, провикна:
- Ти ли си, Енчо, Иванчо!?
- Ази съм, Радо хубава!
Я стой, почакай, Иванчо,
малко армаган да пратя
на мойта стара майчица -
два ножа с черни чирени;
с единия да се заколи,
със другия да се разпори!
Зам' да знай мама, зам да знай,
кога е синка имала;
че тя ме малка проводи,
деня и нощя над вода,
тежка гемийка да карам,
тежка гемийка синило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015