* * *

Има ли някой от Троян?

Добри на Рада думаше:
- Чете ли Радо, гледа ли,
колко гемии минаха?
- Четох ги байне, гледах ги,
дорде петлите триж пеят,
триста гемии минаха.
Най-напрешната гемия,
младо я момиче караше,
с тънка свирка свиреше.
Свирка свири, говори:
"Дружина вярна, сговорна,
ние сме се вярно събрали,
не сме се вярно питали,
че кой откъде и закъде,
има ли човек от Троян,
от Троян село голямо,
от Троянската касаба?
Армаган да проводя,
на стари баща и майка -
на стара майка ножченце,
ножченце с черно чиренче,
като си спомни за мене,
че има син гемиджия,
да се в сърце прободе!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015