* * *

Има ли някой от Троян?

Гемия плава по море,
по Бяло море, по Черно,
малко я момче караше,
със меден кавал свиреше:
- Дружина вярна, сговорна,
ето ми девет години,
как сме се найдно събрали,
ала не сме се питали -
кой отде й, кой откъде й!
Има ли някой от Троян,
от Троян, от касабата,
армаган да си проводя -
на двама братя по калпак,
на две булини махрама,
на сестра гайтани,
на стара майка два ножа,
два ножа черно чирене!
Коги на събор излезе,
акрани да ми погледне,
за мен наум да й дойде,
в сърцето да се удари!
Коги турците ходеха
и гемиджии ловяха,
синките хора бягаха
и си чедата криеха;
сал мойта майка не бяга,
не си чедата криеше,
ами се сама хвалеше:
"Аз имам трима синове,
ще вземат и ще останат!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015