* * *

Има ли някой от Троян?

Гемия плава по море,
по Бяло море, по Черно,
малко я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
свирката свири говори:
- Дружина, вярна сговорна,
тъкминко девет години,
как сме с вазе събрали
и наедно си хоодиме.
Още не сме са питале,
че кой отде е и откъде е,
има ли някой от Троян,
от Троян, от касабата?
Армаган ще си проводя,
на майка, стара майчица
ноженце с черно чиренче,
кога за мене помисли,
в сърцето да са удари!
Толкози урум вилает,
нема ли за мен занаят,
ами ме даде гемиджия -
беглишки гемии да карам,
и дене, сиромах, и ноще,
все по водата да хода?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015