* * *

Има ли някой от Троян?

- Видя ли, Радо, чете ли,
колко гемии минаха, (2)
по Бяло море, по Черно?
По море плава гемийка,
младо я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
"Дружино вярна, сговорна,
че кой отде й, откъде й,
има ли някой от Троян,
от Троян село голямо,
от Троянската касаба?
Армаган да си проводя
на двама братя по кавал,
на сестра кубра чапрази,
на стара майка ножченце,
ножченце черночиренче,
черни дробове да вади,
да вади, мама, да пече,
да пече, още да яде!...
Как горчат мами дробове,
тъй горчи мене в робството...
Кога ме тука пратиха,
братя за мене плачеха,
сестра си витки скубеше
и ги по пътя хвърляше,
мама презглава се смееше."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015