* * *

Има ли някой от Троян?

Иван на Ганка думаше:
- Ганке ле, дели романке,
гледа ли, Ганке, чете ли,
като слънцето заседна,
колко гемийки минаха,
колко фенера светеха?
Ганка на Иван думаше:
- Байне ле, бате Иване,
олкум ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя!
Гледах ги, байне, четох ги -
като слънцето заседна,
триста фенера светеха.
Най-напрежната гемийка,
там два фенера светеха,
помежду двата фенера
едно ми малко момченце
със меден кавал свиреше,
кавала свири й говори:
"Кой, Боже, кой като мене,
да нямам нийде никого
от мойта пуста роднина;
на мама хабер ще пратя,
хабер и още армаган -
два ножа, два черносапа!
С единя да се заколи,
с другия да се разпори -
да знае мама, да помни,
как дава чедо гемиджи
във чужда страна далечна!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015