|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Има ли някой от Троян?
Гемия плава по море,
по Бяло море и Черно,
малко я момче караше,
с тънка свирка свиреше.
- Дружина вярна, сговорна,
девет години как ходим
над вода и днес, и нощес,
наедно ядем и пием,
ала не сми се питали
кой от где е, кой от къде е,
има ли някой от Троян,
от моя пустий вилает?
Мисли ли назад да се върне,
армаган да му проводя -
на двама братя по една шапка алена,
по един калпак самурен;
кога в церкова идат,
калпаци щат си отложат,
давно мене сиромах поминат;
на две булки по един сукай
и по една тънка махрама,
кога в церкова идат,
сукай щат да наложат,
махрами щат да забрадят,
давно мене сиромах поминат;
и на мила сестра Янчица
армаган ще й проводя -
за косите гайтани,
кога се омие, оплете,
гайтани да си приплете,
един тънък ръченик
и един колан ибришим;
кога на хоро иде,
коланът да опаше,
ръченик да забради,
давно мене сиромах помяне.
За мойта мила майчица армаган -
една капийка и две ножчета,
кога за мене помисли,
в сърце да се удари.
Ние бяхме братя задружни,
ази бях сиромах най-малък,
че ме даде майка ми гемиджия,
и днес и нощес над вода.
Не зная сиромах, не зная,
кога е делник, понеделник,
кога е свята неделя!
Не зная сиромах, че зная,
кога е Великден, Гергьовден,
най зная свети Никола!
неуточнено (Богоев/Богоров 1842, с. 33-35; =Богоров, Иван. И
се започна с "Български орел" /Подбор от Петко Троев. С., 1983, с. 28);
сукай, срвн. сокай.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|