* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Тъмна е мъгла паднала, либе, легнала,
недей да мислиш, че тя е от Бога,
паднала, либе, легнала.
Това са моите тежки въздишки
от мене, либе, за тебе.
Дребна е роса паднала, либе легнала
недей да мислиш, че тя е от Бога паднала,
това са моите горещи сълзи
от мене, либе, за тебе.
Аз ти постилам шарени черги
да сядаш, либе, да лягаш,
а ти си стягаш алено конче да бягаш.
Ами като бягаш, либе,
мен при кого оставяш?
- Аз те оставям при двете майки -
при моята, либе, и при твоята.
Пусти да останат двете майки
и мойта, либе, и твойта,
когато те няма тебе при мене,
да седнеш, либе, да легнеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015