|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Девойче, моме ле, девойче,
девойче, жива, ле, раздело,
ка щем се ние, ле, разделим?
На сърце си ми легнало
като две мъгли на поле,
като две чешми, ле, на дервенк,
като две звезди, ле, на небо.
Девойче, моме ле, девойче,
излези вонка на дворе
да думам, да се, ле, надумам,
да гледам, да се, ле, нагледам,
че ще далеко, ле, да ида.
Та много-малко, ле, ще сегя -
до дванайсе месеца,
до тринайсе, ле, години;
та врана коня ще яхам,
на жълти зенгии ще стопам,
на синьо седло ще сегя,
та първо любе след мене,
па малко дете пред мене.
Баня, Чепинско, дн. Велинград, кв. Чепино (СбНУ 2/1890, с. 37,
№ 1; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 68 - "Мъка на сърцето - мъгла на полето
- 2"; =Осинин-Душата, № 19, съкратени последните 5 стиха; =Бурин-Панайотова,
Сокол иде, с. 182; =БНТ 6/1962, с. 159; =БНПП 5/1983, с. 198); сегя - седя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|