|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
Оф, лудо-младо, коня ми спремат,
верна му люба свекя му свети,
свекя му свети, ем му говори:
- Сутрум кье идеш на тугя земня,
на тугя земня, по поле широко.
Когай кье падне тая тъмна мъгла,
ти да не речеш, али от Бога е -
тия кье бида моите здийои.
Когай кье падне тая ситна роса,
ти да не речеш, али от Бога е -
тия кье бида моите сълзе.
Тетово - Македония (Пенчев, Вл., Ан. Анчев. Михаил Арнаудов -
една научна командировка в Македония. С., 1999, № 284 - "Тъга по изпратения").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|