* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз му постилам шарени черги,
да ляга, либе, да ляга,
а то си стяга враното конче,
да бяга, либе, да бяга.
Ти, като бягаш и заминаваш,
мене при кого оставяш?
- Аз те оставям при двете майки,
при твойта, либе, при мойта.
Ако ти нявга мъка домъчней,
домъчней, либе, дотегне,
ти излез горе на висок чардак,
погледни долу и горе.
Ако е мъгла в поле паднала,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога,
паднала, либе, легнала -
това са мойте тежки въздишки,
от мене, либе, за тебе.
Ако е роса в поле паднала,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога,
паднала, либе, легнала,
това са мойте горещи сълзи,
от мене, либе, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015