* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Я излези, моме, и аз да те видам,
и ти да ме видиш; и аз да те простам,
и ти да ме простиш; и аз да ти простам
дребното овоще, що сум ти пущувал
за белото лице. Още да ти простам
рудето костени за рудото гърло;
църните череши за църните очи,
благите яболки за белите гърди,
жълтите флорини за рамната снага.
И ти да ми простиш дари, тенки дари,
още да ми простиш тие дребни китки;
оти кье си ходям младо калинджиче,
младо калинджиче, младо корабарче.
Мошне ти се молям, ветер ка кье духне,
ветер ка кье духне, да не напилесаш,
оти кье сет тие моите издихи.
Мошне ти се молям, роса ка те росит,
роса ка кье росит, да не напилесаш,
оти кье сет тие мойте дребни солдзи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015