|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Защо си стягаш, либе ле,
вранята коня, либе ле?
- Стягам я, либе, стягам я,
че ще ида с нея на фронта.
- Ти, като отиваш на фронта,
мен на кого оставяш?
- Тебе те, либе, оставям
при двете майки рождени.
Сутрина рано кат станеш,
на двори, либе, пред порти,
ще видиш, либе, мъгла паднала,
не мисли от Бога паднала -
това са моите тъги големи,
за тебе, либе, по тебе!
Сутрина, като ще станеш, либе,
на двори, либе, пред порти,
ти ще да видиш, либе ле,
роса, либе ле, паднала -
туй са моите сълзи, либе ле,
по тебе, либе, за тебе.
Петрич (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|