* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам, либе,
да лягаш, либе, да лягаш,
а ти си стягаш, либе,
враня коня да бягаш.
Кат се стягаш, либе, да бягаш,
мене на кого клета оставяш?
- Тебе те тука оставям,
при двете майки,
при твоята и моята.
Като те, либе, жалба дожали,
качи се на високи Балкани,
па гледай, либе, нагоре,
нагоре, либе, надолу,
кат видиш мъгла, либе, паднала,
на поле легнала,
да не мислиш,
че е от Бога паднала,
това са мойте тежки въздишки
от мене, либе, за тебе.
Кат видиш, че е роса паднала,
по поле легнала,
да не мислиш,
че е от Бога паднала,
това са мойте бистри сълзи
от мене, либе, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015