* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам, любе, да лягаш,
ти стягаш конче да бягаш.
При кой мене, любе, оставяш,
да седя, любе, да чакам?
- Аз те оставям, любе, при две майки,
при моята, любе, и твоята.
Аз ще отида на Стамбулграда,
армаган, любе, ще изпратя -
на момите шарени хурки,
да предат, любе, да пеят,
а на момците - пушки, патрони,
да гърмят, любе, да викат.
Ако ти за мен мъка припадне,
ти излез, любе, качи се,
качи се, на висок чардак,
разгледай поле широко.
Ако е гъста мъгла паднала,
паднала, любе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога,
паднала, любе, легнала,
това са моите тежки въздишки,
от мене, любе, за тебе.
Ако е ситна роса паднала,
паднала, любе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога,
паднала, любе, легнала,
това са моите горчиви сълзи,
пролети, любе, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015