* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти простирам шарени черги,
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си впрягаш шарено конче,
та бягаш, любе, та бягаш.
А при кого ме мене оставяш,
да седя, любе, да чакам?
- Аз те оставям при двете ни майки,
при моята, Цвето, и твоята,
а кога ти стане тежко за мене,
ти излез, Цвето, качи се,
покачи се на високи чардаци,
разгледай поле широко.
Ако е гъста мъгла паднала,
паднала, Цвето, легнала,
та да не вярваш, че е от Бога,
паднала, Цвето, легнала.
Това са моите тежки въздишки,
от мене, Цвето, за тебе.
Ако е ситна роса паднала,
паднала, Цвето, легнала,
ти да не вярваш, че е от Бога,
паднала, Цвето, легнала.
Това са моите сълзи горещи,
от мене, Цвето, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015