* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Азе ти постилам шарени черги,
да легаш, любе, да легаш,
а ти си стегаш враното си конче,
да бегаш, любе, да бегаш.
Ти като бегаш, мене остаяш,
да жалим, либе, да жалим...
Ка станеш заран - слана по поле
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш тая е слана
от Бога, либе, паднала.
Тая е слана от мойто сърце,
от мене, либе, за тебе.
Ка видиш заран - роса по поле,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш тая е роса,
от Бога, либе, паднала.
Тая е роса от мойте очи,
от мене, либе, за тебе.
Ка видиш заран - мъгла по поле,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш тая е мъгла,
от Бога, либе, паднала.
Тая е мъгла от мойта мъка,
от мене, либе, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015