* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, либе, да лягаш,
а ти стягаш хранено конче,
да бягаш, либе, да бягаш.
Ти като бягаш, мен при кого оставяш,
да стоя, либе, да чакам?
- Аз те оставям при дветях майки,
при твойта, либе, при мойта.
Ти, кога видиш мъгла по полето,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога
паднала, либе, легнала -
това са мойте тежки въздишки,
от мене, либе, за тебе.
Ти, кога видиш роса по полето,
паднала, либе, легнала,
то туй са мойте горещи сълзи,
от мене, либе, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015