|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
Иван на Ела думаше:
- Либе Ело ле, Ело ле,
виждаш ли, Ело, виждаш ли,
я как се късат мъглите,
мъглите по планините?
Така сърце ми се къса
за тебе, Ело ле, Ело ле.
Аз ще, Ело, да ида
далеч, Ело, от тебе,
тежка кирия да карам,
олово, тежко желязо.
Ела на Иван продума:
- Кога край нази минеш,
поспри си брези биволи,
подрънкай златни синджири,
дано те, либе, зачуя,
да вляза в мала градина,
да откъсна китка латинка,
на кола да я закича
за спомен, либе, от мене!
Ямбол (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|