|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Кажи ми, кажи, ой, ти юначе,
защо си стягаш яки цървули,
бели навуща и църни върви,
ремък на пушка, джапане и пищови?
- Та като ме питаш, мила невесто,
право ще ти кажа, няма да те лъжа!
Стягам се, стягам, мила невесто,
комита да ида на Рила планина,
момци ще събера, войвода ще стана,
бой ще се бием със турски аскер.
Ако загина, мила невесто,
ти да не плачеш, а да се гордееш!
А га видиш, мила невесто,
горе по Рила мъгла да мъгли.
Ти да не речеш, мила невесто,
че е от Бога била мъгла,
а това ще са моите тъги за тебе, мила!
- А ти га видиш, ой, ти юначе,
роса да роси долу в полето,
ти да не речеш, че е от Бога росата, мили.
Ой, това ще са моите сълзи, мили, за тебе!
Горно Драглище, Разложко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|