|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
Либили се двама млади
от мънички до големи.
Дошло време да се вземат -
баща сина си не жени,
майка дъще си не дава.
Те са се двама додумали
в пуста гора да избегат.
- При кого ме, либе, оставяш,
да седим, либе, да чекам?
- Аз те оставям при две майки -
при мойта, още при твойта.
Ти, като видиш по поле мъгла,
паднала, либе, легнала,
това са моите тежки въздишки
от мене, либе, за тебе;
ти, като видиш по поле роса,
паднала, либе, легнала -
това са моите горещи сълзи
от мене, либе, за тебе!
Горни Лом, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|