* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Ой, кажи, кажи, ой ти, юначе,
защо си стегаш яки цървули,
бели навуща и царни врави,
ремик на пушка, чифте пищови?
- Като ме питаш, мила невесто,
право кье ти кажа, нема да те лъжа -
стегам се, стегам, мила невесто,
комита да ида на Рила планина,
войвода да стана, момци да събирам,
бой да се бием с турския аскер,
бой да се бием и дано надвием!
А ти, кога видиш, мила невесто,
мъгла да лази по Рила планина,
ах, да не речеш, че е от Бога,
че е от Бога, мила невесто!
Ой, това ти са моите таги,
моите таги, мила, за тебе!
- А ти кога видиш роса да роси,
роса да роси долу в полето,
ой, да не речеш, че е от Бога,
че е от Бога, мили, росата!
Ой, това си са моите сълзи,
моите сълзи, мили, за тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015