* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам да лягаш, лудо,
да лягаш, лудо, да лягаш,
а ти си стягаш враната коня
да бягаш, лудо, да бягаш.
Кому ме мене млада оставяш
да сяда, лудо, да сяда?
- Азе те тебе млада оставям
при двете майки-мащехи,
при твойта, Цвето, и мойта.
Ако ти тебе мъка припадне,
мъка припадне за мене,
ти ми се, Цвето, на висок чардак,
на висок чардак покачи,
па ми погледай надоле, Цвето,
по поле, Цвето, широко,
дали са мъгли-прахове, Цвето,
паднали, Цвето, легнали.
Ах, да не мислиш, че са от Бога,
от Бога, Цвето, паднали,
това са моите тежки въздишки
от мене, Цвето, за тебе.
Ако е бистра росица, Цвето,
паднала, Цвето, легнала,
ах, да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднала,
това са моите горещи сълзи,
от мене, Цвето, за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015