|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Севдинко, Раде хубаво, (2)
видиш ли Севдин планина,
у планината мъглата,
какво е тамо мъглата,
така е мене тъгата,
тъгата, либе, за тебе.
Девет се годин либихме,
либихме се, не взехме се,
барем ме на сватба кани!
И Рада го е слушала,
всичко е село канила,
и роднини, нероднини,
сал Стояна не канила -
на Стоян жалба остана.
Драгушиново, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок., № 935 - "Не
го поканила на сватбата си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|