|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
Иван на Ела думаше:
- Либе Ело ле, Ело ле,
виждаш ли, Ело, гледаш ли,
я как се късат мъглите,
мъглите по планините,
така ми се сърце къса,
по тебе, либе Ело ле!
Аз ще, Ело ле, да ида,
далеч, Ело, от тебе,
тежка кирия да карам,
селското тежко желязо!
Ела на Иван продума:
- Либе Иване, Иване,
ти покрай нази га минеш,
повъзпри брези биволи, (2)
раздрънкай златни синджири,
дано те, либе, зачуя,
да влезна в малка градинка,
да късам златна латина,
на кола да я закача, (2)
за спомен, либе, от мене!
Долна Кремена, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|