* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Ах, леле, Доне, леле, жива раздяла,
я ще да ида горе-долу, към Стамбол,
там ще да стоя до две, до три години, (2)
ще да похарча до два, до три алтъна!
Ако ти дойде тъжно-мъчно за мене,
ах, ти се качи на високи чардаци,
ах, че отвори бюрюлени пенджури,
ах, че погледни долу-горе, към Стамбол.
Ах, ако видиш тъмни мъгли край Стамбол,
да не помислиш, че са мъгли от небо,
ах, да помислиш, че са мъгли от мене;
и ако видиш ситна роса край Стамбол,
да не помислиш, че е роса от облак,
а да помислиш, че е роса от любов!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015