|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Аз ти постилам шарени черги
да лягаш, либе, да лягаш,
а ти си стягаш враното конче
да бягаш, либе, да бягаш.
Ти, като бягаш, мен на кого оставяш,
оставяш, либе, оставяш?
- Теб те оставям при двете майки,
при мойта, либе, при твойта.
При твойта иди, либе, при мойта,
чакай ме, либе, чакай ме.
Ти, като видиш мъгла по поле,
паднала, либе, легнала,
ти да не речеш, че от Бога
паднала, либе, легнала -
това са мойте тежки въздишки
от мене, либе, за тебе!
Дамяново, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|