|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Аз ти постилам либе, да седнеш,
ти стегаш конче да бегаш!
Щом кат ти стане мъка за мене,
за мене, Цвето, на тебе,
ти се изкачи на висок чардак,
да видиш, Цвето, да гледаш,
да видиш, Цвето, поле широко,
широко, Цвето, дълбоко.
Щом като видиш роса паднало,
паднало, Цвето, легнало,
ти да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднало -
това са мойте горещи сълзи,
от мене, Цвето, за тебе!
Щом като видиш мъгла паднало,
паднало, Цвето, легнало,
ти да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднало -
това са мойте тежки въздишки,
от мене, Цвето, за тебе!
Черни връх, Ломско; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=2517>
31.07.2015; =Стоин-ТВ, № 2412, съкратена до първите два стиха).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|