|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Аз те оставям, Цвето,
при двете ти майки,
при мойта, Цвето, при твойта.
Азе отивам войник,
да гърмим, Цвето.
Кога е гъста мъгла паднала, Цвето,
ти да не мислиш,
че от Бога е паднала,
това са мойте въздишки,
от мене, Цвето, за тебе.
Кога е роса паднала,
ти да не мислиш, Цвето,
че е от Бога паднала,
това са мойте сълзи, Цвето,
от мене, за тебе.
Брегаре, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ); непълна; контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|