|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Аз ти разстилам шарени черги
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш хранено конче,
да бягаш, любе, да бягаш!
Ти като бягаш, мен къде оставяш?
Ти, кога видиш мъгла в полето,
паднала, либе, легнала,
недей да мислиш, че е от Бога -
а туй са мойте тежки въздишки,
от мене, любе, за тебе;
когато видиш роса в полето,
паднала, любе, легнала,
недей да мислиш, че е от Бога -
най са моите сълзи,
от мене, любе, за тебе.
Бяла (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|