* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Манол майка си думаше:
- Станало й девет години,
както сме кака оженили,
не сме на гости ходили,
на гости ни на поврънки.
Таз година десета,
мъжка е рожба добила,
добила и го кръстили,
на мойто име - Манолчо.
Ща ида, мамо, ще ида,
името да си откупя.
Маноловата майчица,
тя на Манола думаше:
- Тук седи, Манолчо, не ходи,
кака ти умна, разумна,
свако ти човек касканджи,
той каил няма да стане,
ще те издаде на турци,
ще те издаде, да те убият!
Манол майка си не слуша,
стана Манол, отиде,
чантата си напълни,
със ситни жълти робета
и право в какини си отиде.
Като до порти отиде,
чуди се какво да прави.
Ако на кака си извика,
свако му ще го зачуе,
ако на порти похлопа,
хората ще го угадят,
малко се назад повърна
и си портата прескочи,
право в къщи влезе,
кака му сред къщи стоеши,
и пъстра си люлка люлее -
малък Манолчо приспива
и лична му песен пееше:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да растеш, синко, да порастеш,
като вуйчо си да станеш,
като вуйчо си - хайдутин.
Манол си люлка посипа,
със ситни жълти робета.
Кака му дума Маналчо:
- Манолчо, братче по-малко,
по полека хортувай,
да не те усети свако ти,
че ще те издаде,
издаде, да те убият,
убият, още затрият.
Дорде Стаматка издума,
двора се с турци изпълни,
и си Манола уловиха,
назад му ръце извиха,
извиха и вързаха.
Напред го с коне караха,
конче му крака застъпва,
бели му меса къса,
с черни го кърви облива.
Манол на турци думаше:
- Вий турци, вий друговерци,
вий сте хора лошави,
ала сте много хитри.
Дясна ми ръка отвържете,
че ми дайте медни кавали,
да свиря, да се насвиря,
да се с кавали оплача.
Пустите турци лошави,
били са много глупави,
дясна му ръка отвързаха,
и му медни кавали дадоха.
Не свири Манол да плаче,
най свири Манол, говори:
- Дойчине, млада войвода,
Дойчине, що правиш, да дойдеш,
да ме от турци отървеш!
Де й стоял Дойчин, та слушал,
Дойчин през гора бягаше,
с ръце клони кършеше,
с глава листа брулеше,
право при Манол отиде.
Дойчин на турци думаше:
- Аз му се канех отколе,
малко се назад отмъкнете,
да му главата отсека.
Не му главата отсече,
най му пайванте отряза.
Даде му тънка сабя,
като се наляво засука,
доде се надясно засуче,
сам си с Манола остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014