|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Еленка, млада котленка,
тя има братец Манолчо
в тази гора Троянска.
Мъжко е дете добила,
девет е слуги пратила,
те за Манолчо да идат,
дето й Манолчо, да дойде,
детето да си нарече
на негово име - Манолчо.
Като си в Троян отишли
и са Манола намерили,
и на Манола думаха:
- Сестра ти й за теб пратила,
ти във Котел да дойде,
детето да й наречеш
на твойто име - Манолчо.
Манолчо ги назад повърна
и ги Манолчо нареди:
- Таз вечер не мога да дойда,
таз вечер паша ще мине,
пашата да си завардим,
хазната да си оберем.
Че ги е Манолчо наредил,
кой на път, кой под път,
самси й Манолчо на сред път.
Като хазната замина,
че се й Манолчо разсърдил,
извади сабя френгия;
кат се на ляво завъртя,
доде се на дясно обърне,
самси е Манолчо останал.
Че си хазната той обрал.
Облече руба просешка
и във Котел отиде,
детето да си нарече
на негово име Манолчо.
Като във Котел отиде,
детето да си нарече
Еленка дума Манолчо:
- Манолчо, братко по-малък,
тебе те снощи търсеха,
тебе ще да те затрият.
Доде Еленка издума,
двора се пълен напълни.
Еленка навън излезе,
и се назаде повърна,
и на Манола думаше:
- Манолчо, братко по-малък,
тебе ще да те затрият.
Манолчо дума Еленка:
- Не бой се, Еленке, не бой се,
като й Манол при тебе.
Съблече руба просешка,
остана руба юнашка,
през рамото е сабята.
Като си на двора излезе,
извади сабя френгия,
че се на дясно завъртя.
Доде на лево обърне,
само Манолчо остана -
до един ги изсякъл.
Че е в Троян отишъл,
като в Троян отишъл,
тогаз е пари изпратил,
и на Еленка наръчал -
Манола да го изучи,
хубаво да го изучи,
да расте, да си порасте,
от царя царство да вземе,
царството и везирството;
тогаз при мене да дойде.
Йовковци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 22-А - "Манол хайдутина
кръщава сестрино дете").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|